
На 25 март 2026 г., Благовещение – деня, в който се изрича добрата новина, в НЧ „Развитие-1869“ – Враца преживяхме една специална вечер с първата дама на българската поезия
Маргарита Петкова.
Вечер, която събра хора, думи и емоции.
Вечер, която ни срещна не само с книга,
а и със самите нас.

Докога, Маргарито?“
Този въпрос не прозвуча просто като заглавие, а като състояние – тихо, дълбоко и истинско. Той изпълни залата, заживя в паузите между думите и се превърна в личен въпрос за всеки присъстващ.
Още в началото думите от нейния предговор зададоха посоката на срещата:
„Никой не може да се отвърне от миналото си, защото върху него градим настояще и бъдеще.“
„Човек, който отрича миналото си, е дърво без корен.“
Така вечерта преля в жив разговор – за времето, за избора, за паметта и за любовта като най-дълбокото човешко преживяване. Заедно търсихме отговори на житейски въпроси през призмата на нейната поезия:
Кога човек получава своята „добра новина“?
Любовта – начало ли е или край?
Специален емоционален заряд внесе прочитът на председателя на читалището, госпожа Радосвета Крумова. С внимание към словото и усет към неговата вътрешна тишина, тя превърна стиховете в споделено преживяване.
След официалната част вълнението продължи във фоайето. На чаша вино, любезно осигурено от бутикова
винарна „Типченица“/
Tipchenitza, се изви дълга опашка за автографи и снимки. Тези мигове на личен контакт доказаха най-ясно силата на поезията да събира, да свързва и да пулсира в сърцето.
НЧ „Развитие–1869“ – Враца изразява своята искрена благодарност към Община Враца за подкрепата, както и към всички вас, които станахте част от тази магия.
Защото когато поезията е истинска, тя не остава на страниците.
Тя остава в хората.
И въпросът остава.
Докога.