E-краезнание. Каменоделство

Каменоделството от Врачанския край

/Работа на терен при Сашо Ангелов, каменоделец от гр. Враца. Събрано и обработено от ученици от СОУ „Козма Тричков“ – Враца, партньори по проект „Е-краезнание, за да знаят децата ни“/

Каменоделството е един от най-старите занаяти и е познат още от най-ранна древност. Каменоделските услуги и изделията от камък са пътеводител на човешката цивилизация. Нека си припомним архитектурата на Египет и Вавилон, да преминем през класическата архитектура на Елада и древен Рим, да разгледаме каменоделството през Средновековната и Ренесансова епоха, за да стигнем и до наши дни. Тази историческа ретроспекция показва, че творенията от различен по вид скален материал, както каменоделските услуги и умения на древните до днешните майстори, остава като една неразказана до край приказка, интерпретираща се постоянно, според времето в което живеем. Лишени от особени доходи, майсторите каменари са работели навсякъде без предплата и едва след предаване на поръчката са получавали възнаграждение. Забележително е, че много от тия хоря на оскъдния живот са ставали и благодетели. а Сашко Ангелов, роден през 1952 година в гр. Грамада, Видинско. На 14 годишна възраст напуска родното си място и отива да учи в Каменоделното училище - с. Кунино. Занаята да усвои, училището да прослави. Вдъхновител и създател на училището е роденият в Кунино велик българин и строител на съвременната ни държава Константин Томов. Училището е създадено и при голямото съдействие на чешкото каменоделно училище в Хоржице, откъдето в Кунино идва учителят-специалист и пръв директор Рудолф Браун. Негови учители са Илия Беширов български скулптор и художник, роден в село Рогозен. През 1964 г. става директор на Държавното училище по каменоделство в село Кунино, Врачанско и Цено Ценов – български скулптур, роден в с. Оходен. След наученото от тях за каменоделския занаят започва практиката. Така повече от 20 години от камък и с длето прави чудеса. Веднъж докоснал се длетото и камъка, завинаги се приобщаваш към този занаят. Да сътвориш нещо необходимо и вечно от камъка, което да напомня за миналото и да увековечи настоящето. Борбата с камъка е трудно нещо и за да го пребориш се иска любов. Ако няма любов – той ще те надвие. Каменоделския занаят не е лесна работа. Трябва да ти идва отвътре, да усещащ кое е излишното и трябва да се отнеме всичко ненужно, за да остане чистият резултат. Понякога се получава нещо още по-красиво от замисъла. Под бялото слънце на каменоделското изкуство трябва да се пролее много пот, за да се постигне успех. Изделията от камък не се повтарят, всяко едно е необикновено по вид, изработка, вградена душевност и умението на майстора каменоделец. Обича да казва, че още преди да направи нещо го вижда в завършен вид. Познава добре качествата на камъка и ги използва в зависимост от характера на работата. Обича предизвикателството да се изправи очи в очи с каменния блок. Когато има голям каменен блок той търпи обработка. На машина, наречена гатер се разрязва с диамантина на по-малки блокове, като непрекъснато тече вода за охлаждане. Инструментите, с които се обработва камъка - са каменоделско длето, чукче “матара”, нож, кеп за по-грубата обработка на каменните блокове, тарак за по-финната обработка, шило, стъргало за поравняване, пила и съвременни технологии – машини. Като всеки занаят и този си има тънкости и голямо творческо умение, любов и желание. И както казва майстора “Нито една паметна плоча, нито едно изделие не се повтаря”. Всяко едно носи своята индивидуалност само за себе си и подписа на каменоделеца. Допълнителни символи и детайли : са роза – символ на голямата любов, сърце – чистата и неугасваща любов, ангел-пазител, гълъби – символ на верността и вечната любов. Материали, които се използват са врачански камък /варовик/, гранит и мрамор. Изображенията върху гранит се изработват по два начина – механично и ръчно. Механичното изображение се извършва, чрез машина за гравиране на камък, в която се задава дадения образ и тя го пресъздава. Ръчното изображение се пресъздава от художник, който рисува образа или иконописа, което вече влиза в зоната на изкуство.
  Любопитно

Факти, които малко се знаят, че каменоделците са били първите картографи. Първите географски карти възникват преди писмеността, най-ранните са още от каменната епоха. Предците дялкали контурите на света с нож и длето, после ползвали хартия и молив. И това, че делата на каменоделеца са пресъздадени и в литературата – Иван Давидков “ Каменоломна”, “Молитва за длетото и камъка”, Ангел Каралийчев “Мраморното гущерче”, Иван Николов “Кариера” и др.