Е-краезнание. Обреди и обичаи от Врачанския край

Пеперуда. Герман

(Посещение на ЕВК "Св. С. Врачански" - Враца от ученици от СОУ "Козма Тричков", участници по проект "Е-краезнание, за да знаят децата ни")

Обреди за дъжд

Пеперуда 

Обичаят "Пеперуда" няма точно фиксирана дата, но се прави обикновено праз "петровия месец", когато времето се засуши. В обичая за дъжд "Пеперуда" (Пеперуга, Додола, Вайдудула) взимат участие дванадесет - тринадесет годишни момичета, водени от пеперудата (босо момиче, в някои краища – сираче, но винаги “чисто” (девица). Някога пеперудите играели голи и боси, облечени само със зелени клони, листа и храсти, които криели тялото и лицето. В къщи или при реката окичват пеперудата с различни треви и бурени, някъде с живи жаби или кост от незнаен гроб. Другите девойки са облечени само с ризи, а от препаската се спуска зеленило (клонки от бъз, бръшлян или върба). Цялата група обикаля къщите в селото и пее специална песен - молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играе - подскача, маха с ръце и се върти в кръг. След нея стопанката я полива с вода, тя се отърсва от водата. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога - яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. Ситото се търкаля и по начина му на падане се гадае за реколтата. На излизане от къщата стопанката търкулва празното сито и по него се гадае дали ще е сита или гладна следващата година. Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка. Пеперударските песни са част от старинните пластове във фолклорната музика. В текстовете им е вклинен молитвеният рефрен: “Дай, Боже дъжд”. Те се изпълняват групово, антифонно, в различни краища на България. Песните и танците на Пеперудата носят древен митологичен смисъл. Според изследователи корените на обреда са свързани с ритуали в чест на гръмовержеца Перун и на неговия наследник във фолклорното християнство Свети Илия.

Герман

Във фолклорната култура на българите има още един обред против суша и градушка – Герман. Докато в Западна България Герман градушкар се празнува против градушка, в Северна България обичаят Герман (Германчо, Калоян, Каба Иван) се прави за измолване на дъжд, много често в деня на Пеперудата. Като правят малка гола фигурка от кал, символизираща мъртъв мъж, момичетата го погребват с обредни песни-оплаквания.

 Бръшленкьо

Красивият обичай в народния календар се е изпълнявал срещу Васильовден, което е в нощта срещу 14 януари

 Сбирайте се малки моми,

малки моми и ергене,

да топиме пръстените,

в бело котле, студена вода

Автентичният фолклорен обичай "Бръшленкьо" е пресъздаден по сценарий от учениците от СОУ "Козма Тричков", участници по проект "Е-краезнание, за да знаят децата ни".

В обичая участват баба и деца (момчета и момичета), използват се дрянови пръчки, червен конец, босилек и шумки от брашлян. Шумките трябва да са здрави и набрани в гората. Вият се китки от дрянова пръчка, защото дряна е здрав и има жилави клони, за да бъде здраво и сплотено семейството. Най-отгоре на пръчката се слага босилек.Босилека се слага, защото е лековита билка и затова се увива около пръчката, за да е здраво семейството. Първата шумка е за "Божа майка". Шумките от брашляна се слагат, защото е вечно зелено растение, да сме живи и здрави, за да дочакаме пролетта. Втората шумка е за здраве на къщата. Следващата се нарича за баба, дядо, майка, баща, за братя, за сестри които има. Да не се забравя и "либето". След това се слага за животните - овци, кози и крави. Не се забравя и кучето, защото е пазач на къщата. За кокошките не се слага, защото те ритат назад. Накрая се слага белег на пръчката. Какво е мълчана вода? Тя е донесена от извора и докато е носено се е мълчало. Затова се нарича мълчана вода. Овеса, който е поставен на масата е за храна на животните на другата сутрин.

Песен на брашляна

Две се млади залюбили,

мила убава дим Тодоро.

Снощи вечер на чешмата,

мила убава дим Тодоро....

 

Участници са шурофискалците (сурвакари) 

Сурва весела година,

живо здраво до година,

до година до амина

След това домакините ги даряват с ябълки, орехи, питки, дават им и по една жълтица (жълтицата е за музиката). След, което шурофискалците си тръгват, за да навестят други къщи и да събират пари за музиката. След това се изнася котлето с мълчаната вода и се слага под плодно дръвче. На следващия ден се гадае за годината, ако е замръзнала водата, годината ще е здрава. Момите стават рано, за да изметат двора и кое име чуете да се спомене за такова момче ще се ожените.

Песен на брашляна

Снощи брашлен натопиха

брашленкьо ле, мила брайно,

отзаран го натопихме,

брашленкьо ле, мили брайно ....

Китките се изваждат от котела с водата и се наричат - На стол да седи, перо да държи. За учен ще се ожениш. Ясна звезда в небето. На кой е тази китка музикант ще е. На кой е тази китка земеделец ще е. На стол седи, кесия върти, чурбаджия ще е. Видяхте си късмета.

Китките се слагат над вратата, където ще минавате през цялата година, за да ви носят здраве. Водата се сипва за здраве на близките. Парите се събират за музиката, за да свири цял ден и да весели селото. На следващия ден е Василовден. Овеса се взима, за да се "накърмят" животните.