Е-краезнание. Занаяти от Врачанския край
Занаяти от Врачанския край
(Работа с източници на информация в библиотеката при НЧ "Развитие 1869" - Враца.
Проучено и записано от ученици от СОУ "Козма Тричков", партньори по проект "Е-краезнание, за да знаят децата ни")
“В подножието на Врачанаския балкан, върху наносния конус на р. Лева при излаза от живописния пролом Вратцата се намира град Враца. До Освобождението от турско присъствие Враца е стратегическо, гарнизонно и попътно селище, което е бранило Згуриградския проход и пътищата към дунавските пристанища – Видин, Лом и Оряхово. Освен като гарнизонен град, Враца се развива и като знаятчийски, търговски и административен център. Занаятчийството и търговията процъфтяват особено през XVIII и XIX в. Към средата на XIX в. Враца има 2500 къщи, от които на джелепчии (закупвач на добитък за клане), табаци (кожари), дюкяни на чехлари, копринари и др. От реките се събира злато и така се развива златарството. С този занаят врачани се прочуват навсякъде из нашите земи. С голяма известност се ползва и копринарството (точене на коприна), тъкачеството и железарството. След Освобождението занаятите западат.” (Пенков, Игнат и др. Градовете на България / Игнат Пенков, Васил Дойков. - София : Парнас, 2000. – с. 203-204.)
“Сведения за стопанското развитие на Враца през 50-те – 70-те години на XIX век са твърде оскъдни. Това естествено затруднява да проследим цялостно и задълбочено всички аспекти на местната икономика по онова време. Занаятите през 60-те и 70-те години на XIX век процъфтявали. В турската статистика от 1869 г. се отбелязва, че само в града е имало около 660 занаятчийски работилници, 25 мелници, 8 табахани, 17 фурни и 3 фабрики. Към по-известните еснафи в града спадали : табашкият (обработване на кожи) бакалският, бъчварският, джелепчийският (закупуване на добитък за клане), касапският, мутафчийският (козинарски), кундурджийският (обущарския) с чехларския, бояджийският с терзийския (шивашкия), панталонджийският, кацарският, ковашкият, златарският, налбантският, грънчарският и др. Но след Кримската война, в занаятчийското производство настъпила чуствителна промяна. Засиленият внос на евтини фабрични изделия от напредналите страни започнал да конкурира местните занаяти, застрашавайки отделни промишлени браншове с разорение. Едни занаяти започнали да западат, а други се възмогвали. Главни отрасли във Враца, които се преустроили били : копринарството, кожухарството, мелничарството и др. Особено характерно за врачанската икономика било развитието на бубарството и копринарството. Врачани произвеждали два вида коприна : бюрюнджук и казас . Чуствителен напредък бил постигнат и в технологията на обработката и производството на коприна, а също така и при манипулацията с долапа при точенето на копринена нишка. (Йоцов, Димитър. Културно-политическа история на Враца. Икономическото развитие на Враца след Кримската война до Освобождението : Стария град : В 2 т. / Димитър Йоцов. - Враца : Полипринт,1998, с. 168).
“Занаятите съставляват главният поминък на по-напредналото градско население в отечеството ни. Никой няма право да отваря дюкян и да се залови за известен занаят без знанието на еснафа. Първоначално знанията по известен занаят са семейна тайна и се предават от баща на син. По-късно е учредена индустриална комисия, задачата на която беше да проучи съществуващите у нас занаяти и да предложи целесъобразни мерки за повдигането на онези от тях, които имат бъднина и да се отварят образцови работилници. За учреждението и поддържането на образцова бояджийница ще трябва приблизително 2 700 лева учредителен капитал. Всяка година ще се харчи 13 566 лева. Приход от продадени изделия 10 000 лева. Годишни разноски 3 566 лева. Такива работилници ще могат да се учредят с голяма полза в Пловдивско, Видинско, Вратчанско и др.” (Живков, Георги. Кратко изложение по земледелието и занаятите в България / Георги Живков. - София, 1889. - с.23-24. Забележка : Георги Живков е Министър на народното просвещение).
“Наред с развитието на занятите във Вратца се развило, ако и малко по-късно копринарството, с което врачани започнали да се занимават нещо от преди 150 години. Първите копринари във Вратца са били турците. Особен тласък за развитието на копринарството дал нещо преди 60 г. вратчанският мюдюрин (управител на малък град в турско време) Шерифаа. Той докарал чак от Одрин работници, които му разсадили черници, като градински дървета и ги поливали с вода.”(Георгиев, Иордан П. Град Враца : Принос към историята му. Прието от историко-филологическия клон в заседанието му на 2.VI.1903 / Иордан П. Георгиев, с. 6-7.)
Винарството и скотовъдството дават подтик на бъчварството. Изработват се дъбови бъчви, каци и бурета за вино, сирене и масло. Възникват и други занаяти, като бояджийството, абаджийството, табаклъка (кожи) и папукчийството (обущар, който шие папуци).
Въжарският занаят във Враца. Той един от най-слабо проучените в специализираната книжнина занаяти. За отглеждане и преработка на конопената култура, технология на въжарството и въжарските кооперации “Братство”, “Братя Савови”, фабрика “Коноп”, фабрика “Околчица”. (Стоянов, Илия. Въжарският занаят във Враца : Т.3 / Илия Стоянов. – Враца : Известия на музеите в Североз. България, 2004. – с. 41-66.)
Грънчарство - любим народен инструмент е окарината. Характерно е, че тя е работена много по-рядко от майстори – грънчари, отколкото от специализирали се в изпичането на глина майстори на дудуци и двоянки. През епохата на Възраждането особено живописни са били грънчарските панаири-сборове. Такива празници са стъавали й във Враца. (Константинов, Петър. Времето на майсторите / Петър Константинов. – София : Нар. Младеж, 1979. – с. 222-223.)
Дърводелския – прочутите дърводелци са били и така наречените арабаджии. Интересни по оригинално устройство са и дървените селски шейни в Северозападна България – наричани сани. Понякога са бивали оригинално и остроумно нашарвани и декорирани. Само във Враца е имало майстори на копиевидни хурки. (Константинов, Петър. Времето на майсторите / Петър Константинов. – София : Нар. Младеж, 1979. – с. 216-217.)
Железарски и ковашки занаяти “Железарите от ранните години на Възраждането са работили с местни суровини. Качествено желязо е добивано в околностите на Враца, като особено производителни са били железодобивните съоръжения край селата Рашково и Радотина, принадлежащи на известния врачански гражданин Димитър х. Тошев. Ковашкият занаят е свързан с правенето на бронзови отливки, панти и ключалки и др.”( Константинов, Петър. Времето на майсторите / Петър Константинов. – София : Нар. Младеж, 1979. – с. 104-105.)
“Златарският занаят от епохата на Втората българска държава и по особено от епохата на турското робство от началото на XVII в. до Освобождението, когато този занаят запада и почти напълно изчезва. Изобилието на рудни находища от мед, олово, цинк и сребро е било важна предпоставка за развитието на златарския занаят във Враца. Освен това златарите са имали и друг източник за снабдяване с материал за своите произведения. Това са били старите неупотребявани вече накити, украшения и съдове, които те претопявали и използвали метала като материал. Особено ценен паметник за златарската техника в гр. Враца е една златарска работилница, датираща от Втората българска държава. Тя е била случайно открита през 1942 г. при поправка на шосето, което води от Враца към Згориград по дефилето на р. Лева. Врачнските златари преди Освобождението са били от най-известните майстори в страната ни – Майстор Никола, Майстор Костадин, Майстор Пала и др. (Георгиева, Соня и др.. Димитър Бучински. Старото златарство във Враца / Соня Георгиева, Димитър Бучински. - София : БАН, 1959, с. 13-14; 46-48.)
“Голямо развитие във Враца получило и художественото занаятчийство. Златарството и изработката на фини предмети за украса от метал имало свои традиции още далеч в миналото, от времето на Второто българско царство. Интересно е, че в някои от манастирите край Враца също имало златарски работилници, в които монасите изработвали кръстове, икони и други предмети за украса, предназначени за продажба на идващите богомолци.”(История на град Враца : От древността до Освобождениео, София :ОФ, 1976. - с. 288-295.)
“Образец на занаятчийско огнище е Враца. Българските майстори създават уникални накити и дават началото на прочути златарски родове и школи. Близо две столетия е била известна дори извън пределите на страната врачанската златарска чаршия, разположила дюкяните и работилмиците си край запазената и днес църлва “Св. Възнесение” (Константинов, Петър. Времето на майсторите / Петър Константинов. – София : Нар. Младеж, 1979. – с. 128.)
Кожарската промишленост. Кожарството или табаклъкът се причислява към онези трудоемки и доходни отрасли, в които били ангажирани най-голям брой работници. Табашките работилници били разположени по протежението на река Лева, от двете й страни. Табашкият занаят (кожарство) бил най-доходен.
“Коларство “започнал като обикновен тенекеджия и коларо-железар, през 1883 г. Мито Орозов обединил работилницата си със занаятчията от Враца Исая Тошов. Исая взел дърводелската работа, а Орозов – железарската. В тяхната работилница се изработвали коли със железни оси. Разрастването на производството, учеличаването на поръчките наложило разширяването и усъвършенстването на производствената база. Започната през 1893 г., нова работилница била завършена през 1894 г. и наречена коларска фабрика “Мито Орозов”. В нея се произвеждали “врачански тип” кабриолети, двуколки, брички и файтони. Стопанската криза през 1912 г. и следващата поради Балканската война засегнала и работилницата на Орозов. След смъртта на Мито Орозов (1923 г.) с нейното възстановяване и с производството се заели двама от четиримата му синове.” (Дойнов, Николай. Модерно коларство (производство на файтони) във Враца от 1883 г. до първата четвърт на XX век / Николай Дойнов. - София : Наука и изк. Известия на музеите в Северозападна България , 1979, Т.3, с. 101-117.)
“Копринарството е най-достъпния клон от земледелието за нашето население. Днес у нас се развива модерното точене на коприна с ръчни долапи, които се изработват във Враца, и другаде, обаче отмотаната коприна служи само за домашно употребление. В 1903 г. правителството откри във Враца копринено-тъкаческо училище с цел да модернизира простото и примитивно тъкачество.”(Танков, Петър. Нови уроци по копринарството / Петър Танков. - Враца : Печ. На М. Богданов, 1909. - с. 40-41.)
“Освен упадането на търговията след 1892 г., в гр. Вратца пропаднаха и старите занаяти до степен, че много от тях, като табъклъкът и папукчийството се съвършенно изгубиха. Образцовата бубарница е основана през 1897 г., но въпреки 12 годишното и съществуване бубохранението в града нито е много подобрено, нито е разширено. През 1902 г. в гр. Враца са били произведени 5 889 кг.”(Петков, Н.Д. Град Вратца някога и сега / Н.Д. Петков. - Вратца : Печ. “Труд” на Ст. Цеков, 1910. - с.10-13.)
“Кризата в бубарството и копринената индустрия, започна да се чувства особено осезателно от втората половина на 1929 г., когато цените на пашкулите и коприната започнаха бързо да спадат.”(Кризата в бубарството : Бюлетин на Бубарската опитна и Контролна станция – Враца / Ред. Т. Душев, № 1, апр. 1931, с. 20; № 2, май 1931, с. 36.)
“Цените на пашкулите гарантирани. Пласмента на продукта на бубохранителите е гарантиран.”(Цените. // Чит. дело, IV, № 20, 22 апр. 1932, с. 1-2.)
“Поуки от другите бубарски страни. Защото, нека не се забравя, че наред с благоприятните природни условия, развитието на бубарството в Италия и в Япония е било в зависимост от правилната икономическа политика.” (Душев, Т. Какво може да даде бубарството на земеделското ни стопанство / Т. Душев. // Чит. дело, IV, № 3, 15 февр. 1930, с. 2; Чит. дело, IV, № 4, 1 март 1930, с. 2)
“Копринарството – фактор за Враца. Жалко наистина, че Враца, в миналото държаща първенство за производство на пашкули и свила, днес трябва да доставя от другаде суровия материял за индустрията си.” (Бояджиев, Иван Д. Копринарството / Иван Д. Бояджиев. // Чит. дело, VI, № 8, 15 февр. 1936, с. 3) Забележка : Иван Д. Бояджиев е техн. рък. на кооперация “Коприна.”; Душев, Т. Факторите от които зависи успеха в бубохранението / Т. Душев. // Чит. дело, VIII, № 9, 15 апр. 1938, с. 2-3.)
“Дубровчанинът Павле Жоржович ни свидетелствува, че Враца е бил един от многото градове, в които Дубровчани са имали привилегии. Следователно, гр. Враца е бил важен търговски център още през славното царуване на Йоан Асен II. Имало е много “табани” за обработка на кожи. Производството на точена коприна, която е служила тогава за гайтани, за конци, за пискюли и други везби по дрехите, е достигало до 10 000 оки (стара мярка за тегло) годишно. През течение на целия 19 век имаме, писменни данни, че врачанските пашкули и кожи са били предпочитани и най-добре ценени в европейските пазари. Модерен развой на търговията с пашкули и сурови кожи създаде именития самоук син на Враца – Тодор Балабанов, който веднага след освобождението, започна тази търговия в големи мащаби за експорт.” (Първанов, П.Т. Търговска Враца / П. Т. Първанов. // Чит. дело, VII, бр. 4, 15 ян. 1937, с. 1)
“Враца и Врачанско от древно време са имали за едно от главните препитания бубарството. Напоследък то западна поради спадане цената на пашкулите на нашите и чуждите пазари. (Бубарство. // Чит. дело, VII, № 10, 15 апр. 1937, с. 3)
“През 1936 година Бубарската опитна станция празнува 40 години от основаването си. Тази станция е единствена по бубарството в България. Сградата на станцията бе построена през 1896 г. от Врачанската пост. комисия и организирана като демонстративна бубарница.” (Хроника. // Чит. дело, VI, №18, 15 юли 1936, с. 4)
Мелничарство - “Тогава не е имало специални училища и курсове по мелничарство и тези хора се школували при старите майстори, най-често техни бащи или сродници. Всички воденичари познавали добре устройството на воденицата и при нужда сами я поправяли.” (Туртанска, Нешка и др. Селските воденици. Койнаре : Погледец към народната култура / Нешка Туртанска, Никола Ценкуловски. - Враца, 1994. - с. 34-43 (Библиотека Български Северозапад, 6).
Резбарство – “Потомствената дарба на дебърските марангози е оставила следи в много резби на нашата страна. Антон Станишев Дебралията работи в Калофер и с уениците си не само създава една нова школа – Средногорската, но оставя и образци на резбарското изкуство в църквите на Казанлък, Враца и др. Във Враца има запазено изкусно резбован кръст обкован със сребро”. ( Константинов, Петър. Времето на майсторите / Петър Константинов. – София : Нар. Младеж, 1979. – с. 54-55.)
Занаятчийско и професионално образование
“Що се касае до професионалното образование, първите му основи се положиха в 1883 г. чрез откриването на учебната занаятчийница в с. Княжево. Задачата на тая работилница е била да подпомогне усъвършенставнето на дърводелството и железарството.” (Николов, Петър. Образованието на българската младеж / Петър Николов. // Български печат, I, Кн.2, дек. 1932, с. 80-85.)
Грижа за занаятчийското и професионално образование. (Чилингиров, Стилиян. Български читалища преди Освобождението : Принос към историята на българското възраждане / Стилиян Чилингиро. - София : Държ. печ., 1930. - с.85; 205-206.)
“Криза за занаятчийската младеж. Общопризната истина е, че занаятчийството (еснафът) от втората половина на 18 век, та дори до освобождението на България, бе, току речи, единствената интелигенция в пределите на някогашната Турция. Занаятчийското образование е повикано да удовлетвори нуждата от нови знания. То е разковничето за самохранението на днешния занаятчия.” (Малчев, Т. Криза / Т. Малчев. // Чит. дело, VI, №8, 15 февр. 1936, с. 3 Забележка : Т. Малчев – директор на занаятчийското училище.)
“Копринарството се преподава още на учениците във всички земеделски, лозарски и овощарски училища в страната. Все със същата цел при Вратчанската Копринарска станция през 1903 г. се откри от Държавата и тъкачница за копринени платове, в която ежегодно се приемат по 20-25 ученички, преимуществено момичета, които се обучават практически и теоретически по коприненото тъкачество.” (Делев, Ст. Развитието на копринарството в България и неговото бъдеще : С практически опътвания по културата на черницата и отгледване бубите / Ст. Делев. - София : Печ. Дневник, 1907. - с. 14 (Популярна земледелческа библиотека “Ив. Ев. Гешов”; Кн. XIX)
“Никола Войводов влиза в съдружие с един италианец и се занимава две-три години с бубарство. В 1865 година, вече 23 – годишен момък заминава за Милано да изучава копринената индустрия с цел да я развие по-късно във Враца, където съществуват всички условия за папукчийството.” (Йоцов, Димитър. Културно-политическа история на Враца : Стария град : В 2 т. Враца : Полипринт, 1998, с. 144)
“Занаятчийското училище на Софийската търговско-индустриална камара. Известие почва редовните си занаятия за идната 1937-1938 учебна година от 20 септемврий 1936 год. През тая учебна година училището ще има следните отдели : столарски, мужко-кроячески, обущарски и коларо-железарски.” (Занаятчийското училище. // Чит. дело, VII, №18, 15 авг. 1937, с. 4)
“Известно е, че на основание на Закона за занаятите, всяка година, по нареждане на Софийската търговско-индустриална Камара, във Враца се произвеждат изпити за правоспособност на калфи и майстори” (Малчев, Т. Просвета / Т. Малчев. // Чит. дело, VII, №20, 15 септ. 1937, с.2-3; Малчев, Т. Занаятчийска просвета / Т. Малчев. // Чит. дело, IX, № 2, 15 ян. 1939, с. 3; Чит.дело, X, №1, 1 февр. 1940, с. 3 Забележка : Директор на доп. Занаятчийско училище.)
“Бубарската просвета у нас, се провежда чрез нашите средни, практически и допълнителни земеделски училища, а така също и чрез временни курсове, уреждани при нашите бубарски опитни институти.” (Душев, Т. Бубарското училище в гр. Враца / Т. Душев. // Чит. дело, XIII, № 19, 1 ноем. 1943, с. 3)
“На 8 ноемврий 1937 г. Софийската търговско-индустриална Камара положи основния камък на строящето се от нея Врачанско допълнително занаятчийско училище. Задачата на това училище е да даде на занаятчийската младеж чираци и калфи, практическа и теоретическа подготовка по отделните занаяти. През 9 годишния си живот училището е издало 232 свидетелства за калфенска и 95 за майсторска правоспособност. В редовете на Врачанското занаятчийство, ще влеят нови струи в стопанския живот в страната ни.” (Търговската камара. // Чит. дело, VII, №24, 15 ноем. 1937, с. 3; Малчев, Т. В една година, едно голямо дело : Годишният акт и изложба на допълнителното занаятчийско училище “Димитър Ст. Савов”-Враца / Т. Малчев. // Чит. дело, X, №11, 10 юли 1940, с. 2-3.)
Занаятите днес
“И днес желязото се кове, докато пропее. Така казва известния ковач и майстор на народните художествени занаяти Димитър Митов във Враца. През зимата работи кована мед, а през лятото пали огнището на лозе и започва да се бори юнашки с нажеженото желязо. Негови творби са представяни в престижни експозиции в чужбина. В занаята си има едно правило – удря с чука по наковалнята, докато сам си хареса онова, дето майстори “ (Желязото се кове.. : Парад. // Шанс експрес, XIV, № 12, 18 ян. 2005, с. 8
Образованието днес
“След половин вековно прекъсване отново има Занаятчийска камара във Врачанско. Създадената през септември 2002 година, нейното призвание е да защитава интересите на своите занаятчии, да съдейства за обучението на младите хора и повишаване квалификацията утвърдените вече майстори. Стартира училище за чираци, в което майстори ще обучават чираци.” Иванова, Жасмина. Златни ти ръце, майсторе! / Жасмина Иванова. // Врачански майстор : Месечно издание на РЗК – Враца, I, № 1, апр. 2004, с. 1-2.
Интересът към произведенията на българските художествени занаяти продължава да нараства непрекъснато, доказвайки с това не само художествените качества на нашето традиционно народно изкуство, но и все по-изразеното желание на новото поколение към топлата и уютна среда, създавана някога от ръцете на изкусни творци в българския дом.
Библиография
Бояджиев, Иван Д. Копринарството / Иван Д. Бояджиев. // Чит. дело, VI, № 8, 15 февр. 1936, с. 3.
Забележка : Иван Д. Бояджиев е техн. рък. на кооперация “Коприна”
Бубарство. // Чит. дело, VII, № 10, 15 апр. 1937, с. 3.
Георгиев, Иордан П. Град Враца : Принос към историята му / Иордан П. Георгиев. – София, 1903. - с. 6-7
Прието от историко-филологическия клон в заседанието му на 2.VI.1903
Георгиева, Соня и др.. Димитър Бучински. Старото златарство във Враца / Соня Георгиева, Димитър Бучински. - София : БАН, 1959, с. 13-14; 46-48.
Делев, Ст. Развитието на копринарството в България и неговото бъдеще : С практически опътвания по културата на черницата и отгледване бубите / Ст. Делев. - София : Печ. Дневник, 1907. - с. 14 (Популярна земледелческа библиотека “Ив. Ев. Гешов”; Кн. XIX)
Дойнов, Николай. Модерно коларство (производство на файтони) във Враца от 1883 г. до първата четвърт на XX век / Николай Дойнов. - София : Наука и изкуство, 1979. - с. 101-117 (Известия на музеите в Северозападна България; 3)
Душев, Т. Бубарското училище в гр. Враца / Т. Душев. // Чит. дело, XIII, № 19, 1 ноем. 1943, с. 3.
Душев, Т. Какво може да даде бубарството на земеделското ни стопанство / Т. Душев. // Чит. дело, IV, № 3, 15 февр. 1930, с. 2; Чит. дело, IV, № 4, 1 март 1930, с. 2.
Душев, Т. Факторите от които зависи успеха в бубохранението / Т. Душев. // Чит. дело, VIII, № 9, 15 апр. 1938, с. 2-3.
Желязото се кове.. : Парад. // Шанс експрес, XIV, № 12, 18 ян. 2005, с. 8
Живков, Георги. Кратко изложение по земледелието и занаятите в България / Георги Живков. - София, 1889. - с.23-24.
Забележка : Георги Живков е Министър на народното просвещение
(Занаятчийското училище. // Чит. дело, VII, № 18, 15 авг. 1937, с. 4.
Иванова, Жасмина. Златни ти ръце, майсторе! / Жасмина Иванова. // Врачански майстор : Месечно издание на РЗК – Враца, I, № 1, апр. 2004, с. 1-2.
История на град Враца : От древността до Освобождениео, София :ОФ, 1976. - с. 288-295.
Йоцов, Димитър. Икономическото развитие на Враца след Кримската война до Освобождението : Стария град. // Йоцов, Димитър. Културно-политическа история на Враца : В 2 Т. / Димитър Йоцов. - Враца : Полипринт, 1998, с. 168-170.
Йоцов, Димитър. Културно-политическа история на Враца. Стария град : В 2 т. Враца : Полипринт, 1998, с. 144.
Константинов, Петър. Времето на майсторите / Петър Константинов. – София : Нар. Младеж, 1979. - с. 54-55;128; 216-217; 222-223.
Кризата в бубарството : Бюлетин на Бубарската опитна и Контролна станция – Враца / Ред. Т. Душев, № 1, апр. 1931, с. 20; № 2, май 1931, с. 36.
Цените. // Чит. дело, ” IV, № 20, 22 апр. 1932, с. 1-2.
Малчев, Т. Криза / Т. Малчев. // Чит. дело, VI, № 8, 15 февр. 1936, с. 3.
Забележка : Т. Малчев – директор на занаятчийското училище
Малчев, Т. В една година, едно голямо дело : Годишният акт и изложба на допълнителното занаятчийско училище “Димитър Ст. Савов”-Враца / Т. Малчев. // Чит. дело, X, № 11, 10 юли 1940, с. 2-3.
Малчев, Т. Занаятчийска просвета / Т. Малчев. // Чит. дело, IX, № 2, 15 ян. 1939, с. 3; Чит.дело, X, № 1, 1 февр. 1940, с. 3.
Забележка : Директор на доп. Занаятчийско училище
Малчев, Т. Просвета / Т. Малчев. // Чит. дело, VII, № 20, 15 септ. 1937, с.2-3.
Николов, Петър. Образованието на българската младеж / Петър Николов. // Български печат, I, Кн.2, дек. 1932, с. 80-85.
Петков, Н.Д. Град Вратца някога и сега / Н.Д. Петков. - Вратца : Печ. “Труд” на Ст. Цеков, 1910. - с.10-13.
Първанов, П.Т. Търговска Враца / П. Т. Първанов. // Чит. дело, VII, № 4, 15 ян. 1937, с. 1
Стоянов, Илия. Въжарският занаят във Враца / Илия Стоянов. - Враца, 2004. - с. 41- 66 (Известия на музеите в Североз. България; 3)
Танков, Петър. Нови уроци по копринарството / Петър Танков. - Враца : Печ. На М. Богданов, 1909. - с. 40-41.
Търговската камара. // Чит. дело, VII, №24, 15 ноем. 1937, с. 3
Хроника. // Чит. дело, VI, №18, 15 юли 1936, с. 4
Чилингиров, Стилиян. Български читалища преди Освобождението : Принос към историята на българското възраждане / Стилиян Чилингиро. - София : Държ. печ., 1930. - с.85; 205-206.